Обличане на забравената жена
„Както винаги, тя се събужда точно преди алармата да иззвъни.“
„Както винаги става по тъмно и влиза в банята.“
„Както винаги, тя бързо се поглежда в огледалото. Да, това е тя. На четиридесет години, майка на едно дете, неомъжена, работеща.“
Така беше гласът зад кадър в шоуто Под прикритие: стихотворение в проза, написано и прочетено от филмовия режисьор Вим Вендерс. На практика можете да видите публиката да седи в отговор: Чакайте. Той за мен ли говори? Или може би не аз, а моята братовчедка/съсед/леля/приятел?
Разбира се, жена, която познавам.
Познайте колко често се случва това по време на модно ревю? Обикновено никога. Традиционната мъдрост гласи, че обещанието на пистата трябва да бъде амбициозно – човекът, който искам да бъда (по-богат, по-слаб, по-висок, по-страхотен, по-бунтарски, по-секси и т.н.), а не човекът, който съм.
Перфектни дни“, за японска чистачка на тоалетни, която намира радост в най-простите моменти), но като улавя живота на тази жена в дизайн.Като създава дрехи, които са толкова химерични и фасетиран като сюжетната линия. Най-елементарният бял потник или риза се правеше всичко друго, но не и чрез снаждане в шевовете на избелели дънки, за да ги направи една единствена дреха, с повече плат, вграден отстрани, като платно. Пуловери и якета получиха крила; деним и покълнали ерзац 24-каратови ресни; анораци с влачеща се дантела като сватбен воал или кралски шлейф.
Конструкцията беше почти невъзможна за разпознаване; разделението между скъпоценното и светското изчезна.
„Исках“, каза г-н Такахаши чрез преводач зад кулисите след шоуто, „да осветля важността на ежедневния живот .” Онези моменти, когато не се случва нищо особено, но самото усилие да преминеш през деня си заслужава да бъде почетено. В края на краищата си струва да се обличаш точно толкова, колкото и всяко събитие с черни вратовръзки или срещи в заседателна зала.
И г-н Такахаши не беше единственият дизайнер, който постигна това точка: така беше и Dries Van Noten, който озаглави колекцията си The Woman Who Dares to Cut Her Own Fringe.
Разпознавате ли я? Трудно беше да не го направиш. Подобно на г-н Такахаши, г-н Ван Нотен се занимаваше с материалите на ежедневието – деним, марлирани суичъри, еластичен найлон, матирани плетива – но, както си му е навикът, ремиксирани и реконтекстуализирани в необикновеното. Почитайки достойнството да го правите (каквото и да е „това“) със собствените си сили.
Представете си сиви спортни панталони, носени с бяло оребрено потник, наслоено под късо деколте черна изрязана риза с ръкави — която се спускаше в шлейф за метене на пода отзад и беше окачена с извивки от кристали. Или камилски прах със спортни дънкови ръкави, преметнати върху пастелно карирано копче, което само по себе си беше в капан под прозрачен прасковен тънък ръб на пуловер.
Цветовете бяха сочни, но подразбиращата се увереност и чувството за самосъздаване бяха още по-добри; уважението към човека, който носи тези дрехи и факта, че в живота й се случват много неща освен простото решение какво да носи всеки ден. Макар че точно поради това, това, което тя носи всеки ден, има значение.
Както каза г-н Вендерс по време на шоуто Под прикритие, „Тя избира рокля и я облича. Много често тя го съблича отново и избира друг.” Красотата на тези дрехи е, че разпознават избора и го превръщат в акт на благодат.
