Обличане на забравената жена

„ Както постоянно, тя се разсънва тъкмо преди алармата да иззвъни. “

„ Както постоянно става по мрачно и влиза в банята. “

„ Както постоянно, тя бързо се поглежда в огледалото. Да, това е тя. На четиридесет години, майка на едно дете, неомъжена, работеща. “

Така беше гласът зад кадър в шоуто Под прикритие: стихотворение в прозаичност, написано и прочетено от филмовия режисьор Вим Вендерс. На процедура можете да видите публиката да седи в отговор: Чакайте. Той за мен ли приказва? Или може би не аз, а моята братовчедка/съсед/леля/приятел?

Разбира се, жена, която познавам.

Познайте какъв брой постоянно се случва това по време на фешън ревю? Обикновено в никакъв случай. Традиционната мъдрост гласи, че обещанието на пистата би трябвало да бъде амбициозно – индивидът, който желая да бъда (по-богат, по-слаб, по-висок, по-страхотен, по-бунтарски, по-секси и т.н.), а не индивидът, който съм.

Като основава облекла, които са толкоз химерични и фасетиран като сюжетната линия. Най-елементарният бял потник или риза се правеше всичко друго, само че не и посредством наставяне в шевовете на избелели дънки, с цел да ги направи една единствена дреха, с повече плат, вграден в профил, като платно. Пуловери и якета получиха крила; деним и покълнали ерзац 24-каратови ресни; анораци с влачеща се дантела като брачен воал или кралски шлейф.

Конструкцията беше съвсем невъзможна за разпознаване; разделянето сред скъпоценното и светското изчезна.

„ Исках “, сподели господин Такахаши посредством преводач зад кулисите след шоуто, „ да осветля значимостта на ежедневния живот. ” Онези моменти, когато не се случва нищо изключително, само че самото изпитание да преминеш денем си заслужава да бъде почетено. В края на краищата си коства да се обличаш тъкмо толкоз, колкото и всяко събитие с черни вратовръзки или срещи в заседателна зала.

И господин Такахаши не беше единственият дизайнер, който реализира това точка: по този начин беше и Dries Van Noten, който озаглави сбирката си The Woman Who Dares to Cut Her Own Fringe.

Разпознавате ли я? Трудно беше да не го направиш. Подобно на господин Такахаши, господин Ван Нотен се занимаваше с материалите на всекидневието – деним, марлирани суичъри, разтеглив найлон, матирани плетива – само че, както си му е навикът, ремиксирани и реконтекстуализирани в невероятното. Почитайки достолепието да го вършиме (каквото и да е „ това “) със личните си сили.

Представете си сиви спортни панталони, носени с бяло оребрено потник, наслоено под късо деколте черна изрязана риза с ръкави — която се спускаше в шлейф за метене на пода откъм гърба и беше окачена с извивки от кристали. Или камилски прахуляк със спортни дънкови ръкави, преметнати върху пастелно карирано копче, което единствено по себе си беше в капан под транспарантен прасковен тъничък борд на пуловер.

Цветовете бяха сочни, само че подразбиращата се убеденост и възприятието за самосъздаване бяха още по-добри; уважението към индивида, който носи тези облекла и обстоятелството, че в живота й се случват доста неща с изключение на елементарното решение какво да носи всеки ден. Макар че тъкмо заради това, това, което тя носи всеки ден, има значение.

Както сподели господин Вендерс по време на шоуто Под прикритие, „ Тя избира рокля и я облича. Много постоянно тя го съблича още веднъж и избира различен. ” Красотата на тези облекла е, че разпознават избора и го трансформират в акт на берекет.